В началото беше идеята да направим филм изследващ подсъзнанието ни. И по-точно това какви емоции и чувства, какви картини, остават запечатани там, без ние да си даваме сметка за това.
Също така искахме да изследваме връзката между човек и място.  Защо човек се чувства уютно на дадено място, а на друго не.  И какво може да свързва един човек с един град.
С други думи искахме да направим road movie - филм за пътуване, пътуване навътре в себе си, към скритите спомени и усещания.
Сценарият бе написан за две конкретни актриси, като дори името на едната беше запазено.  Предварителното ни познанство, ни позволи да се опитаме да ги усетим и да изградим персонажите върху емоционалния им свят.
Въпреки, че сценарият се базира на техните индивидуалности или именно заради това, актрисите не знаеха нищо от сюжета по време на снимки. Снимаше се хронологично и те откриваха всичко едновременно с персонажите си. Така че бяха истински тревожни и несигурни  за целта си,  точно както и героините им.
Филмът бе заснет през месец август 2012 година, почти изцяло в Сараево, Босна и Херцеговина. Градът е и третият равностоен персонаж във филма.
Снимките се осъществиха на реално съществуващите места в града.
Зала „Зитра“, макар и вече преименувана на „Хуан Антонио Самаранч“ е възстановена точно както е изглеждала по време на олимпиадата през 1984г. Изцяло разрушена по време на войната, през 1991г., сега тя е възстановена в оригиналния си вид. 
Интересно съвпадение е, че филмът излиза на екран през 2014г., когато се празнува 30-годишнината  от  Зимните олимпийски игри в Сараево.
Като остатък от кръвопролитната война през 1991г. са и многото гробища в  Сараево, които са заснети във филма.  Въпреки това града е запазил по някакъв начин красотата  си и е изпълнен с млади и жизнерадостни хора.
Нощният живот на Сараево, такъв какъвто е заснет във филма, е изцяло действителен и искрено се надяваме тази атмосфера да не се променя и заведението so.ba да си остане все така ъндърграунд -  непопулярно, но пазещо този свободен дух. 
Екипът осъществил снимките бе перфектен микс между българи и босненци, със средна възраст от тридесет години.  Изпълнителен продуцент от босненска страна беше компанията pro.ba, в лицето на продуцента Адис Джапо, който ни осигури екип от прекрасни професионалисти и ни оказваше изключителна подкрепа през цялото време.
Филмът беше заснет по класически начин на 35мм филмова лента,  след което беше обработен с класическа технология, без дигитализиране. Лентата беше физически нарязана, беше изработен негативен монтаж, а после проявено позитивно копие.
Това беше естествено следствие от избраната естетика, която търсеше изображение, което да  е поетично и в известен смисъл метафизично. Да  обръща особено внимание на фактурата на кадъра. От пазещите белезите си от войната сгради до лицата на актрисите. Изображение, което да се опитва да вникне зад тези образи и да запечата невидимото.
За целта изградихме и такава звукова атмосфера, която да се опитва да дава релефа на нещата, разкривайки тяхната същност.
Целта ни беше филмът да остава у зрителя не като картина, а като усещане и емоция.